fallback

Цената на "позеленяването" на икономиката ще е висока и трябва да я платят всички

Гладкият преход изисква надеждна климатична политика, дългосрочни стратегии и целенасочено финансиране

13:56 | 12.10.20 г. 19

Цената на „позеленяването“ на икономиката е широко обсъждана от учени и политици в продължение на десетилетия. Екологичният курс на ЕС, който бе определен от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен като ключов момент, е най-новият момент преходът да се обвърже с конкретно число: в случая един трилион евро, които блокът ще изразходи в следващите десет години за възобновяема енергия.

Дори това число обаче вече изглежда силно подценено, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Странно е, че много по-малко внимание и ресурси се отделят за оценка на цената на зеления преход или ако нещо в него се обърка. Изследване, изготвено от Лондонското училище по икономика, предполага, че ако това продължи, цели сектори на икономиката могат да се сринат внезапно, което да доведе до трилиони евро загуби.

Изследването предполага, че „блокираните активи“, основно изкопаеми горива, които може да се наложи да останат в земята, често не се отразяват изцяло в стойността на компаниите, които добиват, разпространяват или разчитат силно на изкопаеми горива, което може да доведе до внезапен спад, ако този риск се оцени правилно. Това има отношение не толкова към пренасочването към алтернативни горива, а към гладкия преход - например надеждната климатична политика може да помогне на компаниите да въведат дългосрочни стратегии за по-бавно и плавно приспособяване, което да избегне внезапни шокове.

При този сценарий частните и корпоративните агенти не са единствените, които трябва да носят отговорност за справяне с изменението на климата. Централните банки и други международни финансови институции играят първостепенна роля при определяне на темпото и ефективността на прехода, пряко чрез инвестиции или индиректно чрез отпускане на пари на частни банки. По този начин намесата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и други национални централни банки следва да бъде съобразена с целите на ЕС, което не винаги е било така.

Според Института за икономически реформи Veblen като част от последната програма за количествено облекчаване (CSPP) инвестициите на ЕЦБ в корпоративни облигации, които включват изкопаеми горива, възлизат общо на над 111 милиарда евро. Очевидно е, че като преразгледа своя подход, ЕЦБ може да стимулира зелени инвестиции по безпрецедентен начин.

За да се справи с проблема, доклад от Лабораторията за устойчиво финансиране подчертава как ЕЦБ може значително да подобри баланса си, а оттам и въглеродния си отпечатък, като коригира програмата си за целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). TLTRO са операции, чрез които ЕЦБ отпуска пари на частни банки при ниски лихвени проценти, а банките след това заемат тези пари на трети страни в определени сектори на икономиката. Зелените TLTRO биха означавали, че кредитът, издаден от ЕЦБ, би бил значително по-евтин, ако парите след това се отпускат на компании с големи ангажименти за опазване на околната среда.

Някои международни финансови институции вече вземат под внимание зеления преход. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е една от тях. Миналото лято тя разкри амбициозен план, насочен към увеличаване на подкрепата на банката за зелени инвестиции, който беше представен на годишното заседание на ЕБВР, след като беше одобрен от борда на директорите.

Предложението включва ангажимент за насочване на над 50 на сто от годишните инвестиции на ЕБВР в зелена икономика до 2050 г. Целта е да се надграждат положителните резултати през последните пет години, когато зелените инвестиции на ЕБВР се увеличиха от 25 на 40 на сто.

Това е силен сигнал от ЕБВР, още повече, че идва скоро след неотдавнашния ангажимент за стимулиране на инвестициите във възобновяема енергия в Грузия. В сделката, подписана в края на септември, ЕБВР се ангажира да отпусне 200 милиона евро на грузинска компания, разработваща водородни технологии, както и да „надгради съществуващите активи за транспортиране на смесен водород до крайните потребители“.

По подобен начин Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), най-голямата многостранна финансова институция в света, също предприема стъпки да се откаже от изкопаемите горива. Миналата година банката обяви, че е поела ангажимент да спре всички финансиращи сделки, свързани с изкопаеми горива, в рамките на две години, като се ангажира да изпълни желанието на Урсула фон дер Лайен да стане „климатична банка“.

Както ЕБВР, така и ЕИБ разбират, че „зеленото“ става неизбежно и макар и да води до значителни разходи, централните банки и финансовите институции трябва по-скоро да се съсредоточат върху тенденцията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:53 | 14.09.22 г.
fallback